Мюзевирлъци в Алма матер. Флексът като академичен аргумент
Pogled.info - Първа част, Втора част/ и има над 160 000 фенове.
Следват няколко въпроса.
Първо. Колко многочислени са тези „ многочислени протестни писма ”? Кои са техните създатели? Кои са тез университетски светилници? Тез бдителни жители, фактчекъри и трудови колективи от иждивенци на Неправителствени организации? Знае ли Апелативен съд на СУ, че по същата мерзка скица, с режисирани протестни писма на бдителни жители, трудови колективи, партийни организации, детски градини и креативен съюзи Трайчо Костов бе обесен през 1949 година? Помни ли Апелативен съд на СУ, че по същия мюзевирски обичай през 1987 година от СУ бяха уволнени проф. Никола Попов, проф. Недялко Белев, проф. Васил Иванов и доцент Николай Василев? Помни ли за какво бяха уволнени и изключени от Българска комунистическа партия? За рецензия на властта. Днешните професори и декани през 1987 година ще да са били при започване на своята научна кариера. Ние не знаем каква е била тяхната позиция тогава. Но виждаме каква е в този момент. Ако въобще това е тяхната позиция!
Второ . От какво тъкмо се разграничава Апелативен съд на СУ? От антинацистката позиция на проф.д-р Дарина Григорова? От българската антифашистка опозиция? От позорния факт, че през българската страна е плащала по 50 000 лева премия за отрязана партизанска глава? На кого е плащала? На овластените джелати е плащала.
Малка информация: Само за 1943-44 година по § 36 от бюджета на Министерство на вътрешните работи са раздадени за награди 19 500 000 лева на армията и 8 350 000 лева за жандармерията, общо - 28 350 000 лева В своето проучване проф. Никола Алтънков, който не може да бъде обвинен в користолюбие към левите хрумвания, цитира следните данни: за 1943 година от държавния бюджет на въпросните джелати са изплатени хонорари от 24 920 000 лева, а за 1944 година - 37 950 000 лева Щото е нямало фашизъм. И за битка с несъществуващите антифашисти.
От какво още се разграничава Апелативен съд на СУ? От Победата над нацизма? От Червената войска, без която Победата е невъзможна? От неоспоримия исторически факт, че част от Трети украински фронт е Първа българска войска? Че 560 000 български бойци и офицери водят война против нацизма? Че българските жертви са над 30 000? Че Паметникът на Съветската войска е монумент и на тези 30 000 жертви, и на българите, починали в антифашистката опозиция, и на над 250 български деца до 17-годишна възраст, погубени от фашистката власт?
И това не са персонални позиции. Това са обстоятелства. Да не би Апелативен съд на СУ да страда, че на 9 май 1945 година над Райхстага се развя аленото знаме, а не някое друго? Ами да страда.
Трето. И откакто Апелативен съд на СУ се разграничава така дързостно от историята, от историческата истина и памет, от какво не се разграничава? От какво не се възмущава? От какво не е най-малко мъничко смутен или стъписан?
Паметникът на Съветската войска бе посечен по най-варварски, касапски метод, пренебрегнат в калта измежду зверски възторжени викове и изплюскан с първобитна приятност на празненството на ПП/ДБ. Това е фрапантно тъпчене на закона, на настоящия двустранен контракт сред България и Русия, на конвенциите на ЮНЕСКО и Организация на обединените нации, на годишните резолюции на Генералната асамблея на Организация на обединените нации против реабилитацията на фашизма и нацизма и проверката на резултатите от ВСВ.
Но това не тревожи академичната съвест на Апелативен съд на СУ.
Какво още не трогва академичната съвест? Настъплението на неонацизма в Европа и света; оневиняването, възхвалата и героизацията на нацистите и техните съучастници във ВСВ; поддръжката, финансирането и въоръжаването на бандеровския режим в Киев; превръщането на България в съизвършител на тези закононарушения, на тази „ интрига против човечеството ”, както написа Гео Милев преди 100 години.
И това не е проблем за Апелативен съд на СУ.
Но щом не е проблем, значи академичната съвест поддържа тази „ интрига против човечеството ”, която явно въплъщава „ хуманността, разсъдъка и академизма ” на СУ и укрепва „ престижа и престижа на най-старото висше учебно заведение в страната ”. А проф.д-р Дарина Григорова ги разрушава. Така излиза. И щом съгласно Апелативен съд държанието на тази рушителка е „ неприемливо за академични учител ”, то така наречен декларация на Апелативен съд би трябвало да е похвална. Апелативен съд е заслужил и получил подобаваща хвалба от конака. Без подозрение.
Де гиди кириякстефчовци, хаджииванчовци и впрочем мудрословеснейши повелители на обраслото в рабски плевели научно гюбре!
Четвърто. Но въпреки всичко нещо тревожи Апелативен съд на СУ. Нещо го гложди и човърка, та чак му трепери под лъжичката. И това нещо е едно изречение на проф.д-р Дарина Григорова в изявлението пред от 15 декември. А точно: „ След денацификацията на Украйна, която е въпрос на време, ще последва денацификация и на България ”.
Ах-ах! Смут ли дочувам в академичната душа, боязън ли? Ами то си е притеснително някак. И без друго Путин дебне иззад всеки ъгъл.
Споко! Апелативен съд, заедно с бдителните жители, трегерите на русофобията, иждивенците на американските Неправителствени организации, фактчекърите, флексовете и целокупният фашибозук първи ще търчат да посрещат Путин на Орлов мост с китка здравец в ръчичка. Те са флексибилни, което ще рече гъвкави, пластични. Техният морал е така еластичен и еластичен, че стремително взимат противоположния завой и се фрасват челно в своите достопочтени задници.
Пето. В обществения донос на Апелативен съд на СУ името на проф.д-р Дарина Григорова е упоменато два пъти. Без „ проф.д-р ”. Сякаш става дума за портиера на СУ, за секретарката на ректора или за вуйна Мара чистачката, при цялото ми почитание към портиера, секретарката и вуйна Мара!
Академичний съвете, влез в „ База данни за научната активност на СУ „ Св. Климент Охридски ” и виж раздел „ Научните приноси на проф.д-р Дарина Григорова ”! Там са изброени над 200 научни изявления, монографии, планове, проучвания, публикации и студии!
Академичний съвете! Флексът не е теоретичен мотив. Цензурата в сгода на някакви овластени мизерабъли и за кефа на непознати ползи – също. Историята е такава, каквато е. Историческата истина не може да бъде нарязана с флекс. Историческата памет не може да бъде заличена. Но може да бъде отровена. Какво неприлично занятие за университетския разум!
И най-после.
Членовете на Апелативен съд на СУ са 45 души: ректорът; 15 декани на факултети; 21 професори (от които 1 учен и 1 член.кор. на БАН); 7 доценти; 9 основни асистенти; 1 старши преподавател; 1 докторант; 6 студенти и 1 шеф отдел. Сборът е повече от 45, защото не всички професори са декани и не всички декани са професори.* (виж под линия)
Ние не знаем по кое време тъкмо е заседавал Апелативен съд на СУ. Не знаем какъв брой от членовете на Апелативен съд са взели участие. Не знаем кой по какъв начин е дал своя вот. Не знаем какъв брой са гласовете „ за ”, „ срещу ” и въздържал се ”. Но едно е несъмнено – този донос, титулуван „ декларация ” е нападение против науката, против академичната съвест и академичната независимост. И срами, и позори Софийския университет. Нашата Алма матер. Моята Алма матер.
---
*Членове на Академичния съвет на СУ „ Св. Климент Охридски ” съгласно обявата на формалната страница на Университета:
проф. доктор Георги Вълчев - Ректор
проф. доктор Мира Маркова - Исторически факултет - Декан
гл. ас. доктор Лили Грозданова - Исторически факултет
проф. д.пс.н. Соня Карабельова - Философски факултет - Декан
гл. ас. доктор Димитър Ганев - Философски факултет
проф. доктор Гергана Петкова - Факултет по типичен и нови филологии - Декан
проф. дфн Анастас Герджиков - Факултет по типичен и нови филологии
проф. дфн Амелия Личева - Факултет по славянски филологии - Декан
гл. ас. доктор Мартин Стефанов - Факултет по славянски филологии
проф. доктор Даниел Вълчев - Юридически факултет - Декан
доцент доктор Юрий Кучев - Юридически факултет
доцент доктор Ваня Божилова - Факултет по педагогика - Декан
доцент доктор Силвия Цветанска - Факултет по педагогика
проф. дпн Милен Замфиров - Факултет по науки за образованието и изкуствата - декан
гл. ас. доктор Десислава Тилева - Факултет по науки за образованието и изкуствата
проф. доктор Веселина Вълканова - Факултет по публицистика и всеобща връзка - Декан
проф. доктор Ефрем Каранфилов - Факултет по публицистика и всеобща връзка
доцент доктор Ивайло Найденов - Богословски факултет - Декан
проф. доктор Павел Павлов - Богословски факултет
доцент доктор Атанас Георгиев - Стопански факултет - Декан
гл. ас. доктор Илия Атанасов - Стопански факултет
проф. доктор Мая Стоянова - Факултет по математика и информатика - Декан
гл. ас. доктор Яна Алексиева – Нинова Факултет по математика и информатика
проф. дфзн Георги Райновски - Физически факултет - Декан
акад. проф. дфзн Николай Витанов - Физически факултет
проф. доктор Анела Иванова - Факултет по химия и фармация - Декан
чл.-кор. проф. дхн Тони Спасов - Факултет по химия и фармация
проф. доктор Стоян Шишков - Биологически факултет - Декан
доцент доктор Любен Загорчев - Биологически факултет
проф. доктор Климент Найденов - Геолого-географски факултет - Декан
гл. ас. доктор Надежда Жечкова - Геолого-географски факултет
проф. доктор Геновева Златева - Медицински факултет
доцент доктор Десислава Лазарова - Медицински факултет
проф. доктор Светлозара Халачева - Департамент за езиково образование
Ст. преп. доктор Росен Стоичков - Департамент за езиково образование
гл. ас. доктор Симеон Хинковски - Факултет по типичен и нови филологии
гл. ас. доктор Николай Стайков - Департамент по спорт
Тина Иванова – студент, Факултет по славянски филологии
Кристиан Иванов – студент, Факултет по математика и информатика
Радослав Христов – студент, Юридически факултет
Ива Иванова – студент, Исторически факултет
Александър Москов – студент, Исторически факултет
Микаела Станчева – докторант, Биологически факултет
Петър Желев – студент, Факултет по публицистика и всеобща връзка
Албена Григорова - Началник отдел „ Образователни действия “
Следват няколко въпроса.
Първо. Колко многочислени са тези „ многочислени протестни писма ”? Кои са техните създатели? Кои са тез университетски светилници? Тез бдителни жители, фактчекъри и трудови колективи от иждивенци на Неправителствени организации? Знае ли Апелативен съд на СУ, че по същата мерзка скица, с режисирани протестни писма на бдителни жители, трудови колективи, партийни организации, детски градини и креативен съюзи Трайчо Костов бе обесен през 1949 година? Помни ли Апелативен съд на СУ, че по същия мюзевирски обичай през 1987 година от СУ бяха уволнени проф. Никола Попов, проф. Недялко Белев, проф. Васил Иванов и доцент Николай Василев? Помни ли за какво бяха уволнени и изключени от Българска комунистическа партия? За рецензия на властта. Днешните професори и декани през 1987 година ще да са били при започване на своята научна кариера. Ние не знаем каква е била тяхната позиция тогава. Но виждаме каква е в този момент. Ако въобще това е тяхната позиция!
Второ . От какво тъкмо се разграничава Апелативен съд на СУ? От антинацистката позиция на проф.д-р Дарина Григорова? От българската антифашистка опозиция? От позорния факт, че през българската страна е плащала по 50 000 лева премия за отрязана партизанска глава? На кого е плащала? На овластените джелати е плащала.
Малка информация: Само за 1943-44 година по § 36 от бюджета на Министерство на вътрешните работи са раздадени за награди 19 500 000 лева на армията и 8 350 000 лева за жандармерията, общо - 28 350 000 лева В своето проучване проф. Никола Алтънков, който не може да бъде обвинен в користолюбие към левите хрумвания, цитира следните данни: за 1943 година от държавния бюджет на въпросните джелати са изплатени хонорари от 24 920 000 лева, а за 1944 година - 37 950 000 лева Щото е нямало фашизъм. И за битка с несъществуващите антифашисти.
От какво още се разграничава Апелативен съд на СУ? От Победата над нацизма? От Червената войска, без която Победата е невъзможна? От неоспоримия исторически факт, че част от Трети украински фронт е Първа българска войска? Че 560 000 български бойци и офицери водят война против нацизма? Че българските жертви са над 30 000? Че Паметникът на Съветската войска е монумент и на тези 30 000 жертви, и на българите, починали в антифашистката опозиция, и на над 250 български деца до 17-годишна възраст, погубени от фашистката власт?
И това не са персонални позиции. Това са обстоятелства. Да не би Апелативен съд на СУ да страда, че на 9 май 1945 година над Райхстага се развя аленото знаме, а не някое друго? Ами да страда.
Трето. И откакто Апелативен съд на СУ се разграничава така дързостно от историята, от историческата истина и памет, от какво не се разграничава? От какво не се възмущава? От какво не е най-малко мъничко смутен или стъписан?
Паметникът на Съветската войска бе посечен по най-варварски, касапски метод, пренебрегнат в калта измежду зверски възторжени викове и изплюскан с първобитна приятност на празненството на ПП/ДБ. Това е фрапантно тъпчене на закона, на настоящия двустранен контракт сред България и Русия, на конвенциите на ЮНЕСКО и Организация на обединените нации, на годишните резолюции на Генералната асамблея на Организация на обединените нации против реабилитацията на фашизма и нацизма и проверката на резултатите от ВСВ.
Но това не тревожи академичната съвест на Апелативен съд на СУ.
Какво още не трогва академичната съвест? Настъплението на неонацизма в Европа и света; оневиняването, възхвалата и героизацията на нацистите и техните съучастници във ВСВ; поддръжката, финансирането и въоръжаването на бандеровския режим в Киев; превръщането на България в съизвършител на тези закононарушения, на тази „ интрига против човечеството ”, както написа Гео Милев преди 100 години.
И това не е проблем за Апелативен съд на СУ.
Но щом не е проблем, значи академичната съвест поддържа тази „ интрига против човечеството ”, която явно въплъщава „ хуманността, разсъдъка и академизма ” на СУ и укрепва „ престижа и престижа на най-старото висше учебно заведение в страната ”. А проф.д-р Дарина Григорова ги разрушава. Така излиза. И щом съгласно Апелативен съд държанието на тази рушителка е „ неприемливо за академични учител ”, то така наречен декларация на Апелативен съд би трябвало да е похвална. Апелативен съд е заслужил и получил подобаваща хвалба от конака. Без подозрение.
Де гиди кириякстефчовци, хаджииванчовци и впрочем мудрословеснейши повелители на обраслото в рабски плевели научно гюбре!
Четвърто. Но въпреки всичко нещо тревожи Апелативен съд на СУ. Нещо го гложди и човърка, та чак му трепери под лъжичката. И това нещо е едно изречение на проф.д-р Дарина Григорова в изявлението пред от 15 декември. А точно: „ След денацификацията на Украйна, която е въпрос на време, ще последва денацификация и на България ”.
Ах-ах! Смут ли дочувам в академичната душа, боязън ли? Ами то си е притеснително някак. И без друго Путин дебне иззад всеки ъгъл.
Споко! Апелативен съд, заедно с бдителните жители, трегерите на русофобията, иждивенците на американските Неправителствени организации, фактчекърите, флексовете и целокупният фашибозук първи ще търчат да посрещат Путин на Орлов мост с китка здравец в ръчичка. Те са флексибилни, което ще рече гъвкави, пластични. Техният морал е така еластичен и еластичен, че стремително взимат противоположния завой и се фрасват челно в своите достопочтени задници.
Пето. В обществения донос на Апелативен съд на СУ името на проф.д-р Дарина Григорова е упоменато два пъти. Без „ проф.д-р ”. Сякаш става дума за портиера на СУ, за секретарката на ректора или за вуйна Мара чистачката, при цялото ми почитание към портиера, секретарката и вуйна Мара!
Академичний съвете, влез в „ База данни за научната активност на СУ „ Св. Климент Охридски ” и виж раздел „ Научните приноси на проф.д-р Дарина Григорова ”! Там са изброени над 200 научни изявления, монографии, планове, проучвания, публикации и студии!
Академичний съвете! Флексът не е теоретичен мотив. Цензурата в сгода на някакви овластени мизерабъли и за кефа на непознати ползи – също. Историята е такава, каквато е. Историческата истина не може да бъде нарязана с флекс. Историческата памет не може да бъде заличена. Но може да бъде отровена. Какво неприлично занятие за университетския разум!
И най-после.
Членовете на Апелативен съд на СУ са 45 души: ректорът; 15 декани на факултети; 21 професори (от които 1 учен и 1 член.кор. на БАН); 7 доценти; 9 основни асистенти; 1 старши преподавател; 1 докторант; 6 студенти и 1 шеф отдел. Сборът е повече от 45, защото не всички професори са декани и не всички декани са професори.* (виж под линия)
Ние не знаем по кое време тъкмо е заседавал Апелативен съд на СУ. Не знаем какъв брой от членовете на Апелативен съд са взели участие. Не знаем кой по какъв начин е дал своя вот. Не знаем какъв брой са гласовете „ за ”, „ срещу ” и въздържал се ”. Но едно е несъмнено – този донос, титулуван „ декларация ” е нападение против науката, против академичната съвест и академичната независимост. И срами, и позори Софийския университет. Нашата Алма матер. Моята Алма матер.
---
*Членове на Академичния съвет на СУ „ Св. Климент Охридски ” съгласно обявата на формалната страница на Университета:
проф. доктор Георги Вълчев - Ректор
проф. доктор Мира Маркова - Исторически факултет - Декан
гл. ас. доктор Лили Грозданова - Исторически факултет
проф. д.пс.н. Соня Карабельова - Философски факултет - Декан
гл. ас. доктор Димитър Ганев - Философски факултет
проф. доктор Гергана Петкова - Факултет по типичен и нови филологии - Декан
проф. дфн Анастас Герджиков - Факултет по типичен и нови филологии
проф. дфн Амелия Личева - Факултет по славянски филологии - Декан
гл. ас. доктор Мартин Стефанов - Факултет по славянски филологии
проф. доктор Даниел Вълчев - Юридически факултет - Декан
доцент доктор Юрий Кучев - Юридически факултет
доцент доктор Ваня Божилова - Факултет по педагогика - Декан
доцент доктор Силвия Цветанска - Факултет по педагогика
проф. дпн Милен Замфиров - Факултет по науки за образованието и изкуствата - декан
гл. ас. доктор Десислава Тилева - Факултет по науки за образованието и изкуствата
проф. доктор Веселина Вълканова - Факултет по публицистика и всеобща връзка - Декан
проф. доктор Ефрем Каранфилов - Факултет по публицистика и всеобща връзка
доцент доктор Ивайло Найденов - Богословски факултет - Декан
проф. доктор Павел Павлов - Богословски факултет
доцент доктор Атанас Георгиев - Стопански факултет - Декан
гл. ас. доктор Илия Атанасов - Стопански факултет
проф. доктор Мая Стоянова - Факултет по математика и информатика - Декан
гл. ас. доктор Яна Алексиева – Нинова Факултет по математика и информатика
проф. дфзн Георги Райновски - Физически факултет - Декан
акад. проф. дфзн Николай Витанов - Физически факултет
проф. доктор Анела Иванова - Факултет по химия и фармация - Декан
чл.-кор. проф. дхн Тони Спасов - Факултет по химия и фармация
проф. доктор Стоян Шишков - Биологически факултет - Декан
доцент доктор Любен Загорчев - Биологически факултет
проф. доктор Климент Найденов - Геолого-географски факултет - Декан
гл. ас. доктор Надежда Жечкова - Геолого-географски факултет
проф. доктор Геновева Златева - Медицински факултет
доцент доктор Десислава Лазарова - Медицински факултет
проф. доктор Светлозара Халачева - Департамент за езиково образование
Ст. преп. доктор Росен Стоичков - Департамент за езиково образование
гл. ас. доктор Симеон Хинковски - Факултет по типичен и нови филологии
гл. ас. доктор Николай Стайков - Департамент по спорт
Тина Иванова – студент, Факултет по славянски филологии
Кристиан Иванов – студент, Факултет по математика и информатика
Радослав Христов – студент, Юридически факултет
Ива Иванова – студент, Исторически факултет
Александър Москов – студент, Исторически факултет
Микаела Станчева – докторант, Биологически факултет
Петър Желев – студент, Факултет по публицистика и всеобща връзка
Албена Григорова - Началник отдел „ Образователни действия “
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ